Трудно е, когато живееш някъде да оцениш това, което те заобикаля. Никога преди да напусна родният си град не се бях замисляла и не осъзнавах колко красив и необикновен е той. Когато бях дете и роднини ни идваха на гости, се чудех какво толкова намират в това място, че всеки път щом го споменат очите им засияват. И до ден днешен помня, когато братовчедка ми дойде на гости. Още докато преминавахме с колата покрай високите склонове на Еленския балкан, тя възкликна и каза: „Такава неземна красота“. Тогава се огледах и видях живописната картина – гъсти, зелени гори, така изкусно подредени, сякаш не са реални.
Неведнъж гостите, които отсядаха вкъщи, споделяха, че стават напълно отпочинали и без главоболие. Всички не спираха да се чудят какъв е този камбанен звън, който се чува през час. Ние обяснявахме, че това е известния градски часовник на Часовниковата кула, който много десетилетия поздравява еленчани на всеки кръгъл час.
Години наред съм минавала през едни от най – големите забележителности на града, но никога не съм се замисляла колко история и спомени носят за предишните поколения, спомогнали да се запазим като нация и да живеем свободни.
Град Елена е родно място на много културни дейци, революционери, бележити духовници и родолюбиви личности, загинали в името на общото благо.
Тяхното дело е грижливо пазено и предавано на поколенията, за да знаят и помнят имената на родните герои. В града функционират като музеи родната къща на бореца за църковна независимост – Иларион Макариополски, Къщата на писателя Петко Тодоров и неговата сестра Мина и други.
В Елена има три църкви, като едната от тях, най – старата „Свети Никола“ датира още от XVI век. Другите две събират множество миряни, не само еленчани, но и гости на града, особено на големите Християнски празници.
Сгушено в прегръдките на Балкана, китното градче Елена успява да завладее с магията си толкова силно, че ти се иска да запазиш всеки спомен от видяното дълбоко в сърцето и душата си.
